Той: Почти на край света
към залеза на вечността...
Аз: ... аз те обичах.
Покорена, сластна, но така сама
държа венчило, над което плача и се вричам.
Той: Но ти оставаш все така безмълвен
навел глава, лъжата за да скриеш.
Аз: С глас тъй тих, но остър като жупел,
ти кръвта в прашинка триеш.
Той: Греха си искаш да изкупиш,
но няма как...
... не се забравя лесно! ...