ПРОЛОГ
КОНФЕРАНСИЕ:
Защооо... Защо, Съдба ни изненадваш
и мяташ ни по сцената прашлясла? ( изкихва )
И тъкмо мислехме, че вече радваш,
а ти пред нас поставяш с тръни ясла.
Каква идилия блестеше само
в Двореца, по селата и в гората,
и в планината там, и по полята,
дори и, друже, горе в небесата...
СУФЛьОР:
И Херос Цар с Царицата си Маги...
КОНФЕРАНСИЕ:
И Херос Цар с Царицата си Маги
от меден месец с щастие голямо
се връщаха от островите Йеки,
когато спусна се над всичко мрак.
ЗРИТЕЛ:
Къде са тези островчета Йеки?
КОНФЕРАНСИЕ:
Повярвайте ми, те не са за всеки!
Отвъд представите ви те са чак!
Та както казах, падна страшен мрак.
Магьосникът най- зъл и безпощаден
за отмъщение сега е жаден.
От где се взе, попитайте ме вие,
това страшилище - велик злодей!
ДРУГ ЗРИТЕЛ:
От где се взе, тук питаме те ние,
тоз някакъв си, страшничък Късчей?
КОНФЕРАНСИЕ:
Не е Късчей, детето туй на ада
и името му е Лорд Ивъл Снейк!
И не върви пред него лимонада,
не ще го повали и оранжада.
Преди години, може би. -хиляда -
той бил е победен от Дронкър Кинг,
на който днес потомък е, познайте...
Не се досещате! Ооо, Лейзи Принс
е негов пра - по двайсет пъти - внук...
СУФЛѝОР:
Та Дронкър Кинг и никой, нико друг...
КОНФЕРАНСИЕ:
Та Дронкър Кинг и никой, никой друг
е победил злодея, ала как
успял е този истински мъжага?
Че липсва, друже, славна летопис!
Не се намери някой хроникист
туй в камък да издяла или в лист
с перо от патка да запамети...
СУФЛьОР:
А патки имало е, то се знай...
КОНФЕРАНСИЕ:
А патки имало е, то се знай,
ама на жар опекли са ги май.
От устният фолклор и от легенди,
и в митове по кръчми, по седянки
бълбукат си послания - останки.
Злодеят победен от Дронкър Кинг,
затворен и заключен с катинар
дълбоко под земята бил наказан.
И ти не щеш ли, някакъв овчар,
тъй както си пасял овцете сам,
поседнал на местото - точно там.
И зърнал мигом той един предмет,
позачовъркал лекичко със крак
и тук започва разказът проклет.
Ще ни затрие ли днес хищен мрак? ( покланя се и излиза )
ХЕПТЕН ПИШМАН ДРУГ ЗРИТЕЛ:
Дубре, да видим ко ша става пак!
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
© Асенчо Грудев Всички права запазени