ДЕВЕТА СЦЕНА ( Пред замъка на злата магьосница )

 

МАГьОСНИЦАТА: ( Гушкайки се с принца на една беседка )

 

О, Лейзи Принс... целуваш с плам!

Отдаваш страст една до грам!

 

ПРИНЦЪТ:

 

Любима, аз те обожавам!

До крайна точка, прекипявам!

На твоя чар се наслаждавам!

 

КОНЯТ: ( сам )

 

Наистина е омотан.

Какво харесва й на тая?

Принцеса търсеше, а то

какво получи се накрая?

Заряза мисия и план,

и договор подписан с царя.

Потъва във бездънен блян,

не стигнахме до пещерата.

Провал е туй, голям е срам.

Принцесата е жертва там 

на дракона във плен горката.

 

( Долитат дракона, с принцесата на гърба му и гарвана )

 

ДРАКОНЪТ:

 

Не е за вярване!!! Това е

най- неочакваното нещо!

 

ГАРВАНЪТ:

 

Магьосница и принц горещо

целуват се безумно! Грааа!

Не мога да го разбера!

 

ПРИНЦЕСАТА: ( към магьосницата )

 

Ах, моя принц открадна ти!!!

Замаяла си го!!! Гаднярка!!!

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Аз съм тука господарка!

Той е мой! Изчезвай, кифло!

 

ДРАКОНЪТ:

 

Може ли, безчестни принце,

плана ни да предадеш?

 

ПРИНЦЪТ:

 

О, простете ми! Ще сторя

всичко аз за да поправя

грешката си в този час!

 

ПРИНЦЕСАТА:

 

Дай си ми го, Черна змийо!!!

Запали я, Драки, тази!

 

ДРАКОНЪТ:

 

Не, не  мога! Знак я пази -

Черната отровна роза!

Тя преди ме омагьоса!

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Ей, сега ще ти покажа

мъничке принцеске аз!

С мълния ще те накажа,

ще изчезнеш ти завчас!

 

ПРИНЦЪТ: ( към магьосницата )

 

Не, недей, любима!!! Неее...

 

( Магьосницата пуска смъртоносна мълния от протегнатите си ръце към принцесата и в същият момент драконът, и гарванът застават на пътя на магията... Драконът се превръща в рицар, а гарванът в славей... )

 

РИЦАРЯТ:

 

Предишният съм пак, ала уви,

за последен път ще е това!

( пада на земята )

 

СЛАВЕЯТ:

 

Чувствах, че съм сладкогласен, да!

И преди сега аз да умра -

в сетен миг сменил минорно грааа

във мажор изпявам Ла- ла- ла...

 

ПРИНЦЪТ:

 

Ах, любима!!! Ти какво направи?

Не така, не биваше бе, хора!

Щях бутилка с винце да отворя

и щастливо да се разберем!

( Допива една бутилка с вино и припада )

 

ПРИНЦЕСАТА: ( коленичи до рицаря и славея )

 

Не умирайте!!! Каква вий жертва 

сторихте за мене? Храбреци!

Бих изрекла всякаква тук клетва

само да сте здравички и живи!

Рицарю, как хубавичък ти си

и невеста искам да ти стана,

но съдбата е така жестока! ( проплаква )

 

РИЦАРЯТ:

 

Името човешко ми е Херос!

Не плачи, принцесо, не плачи!

Искам нещо да ми обещаеш!

 

ПРИНЦЕСАТА:

 

О каквото, Херос, пожелаеш

обещавам аз и ми прости

всичките обиди докато

беше дракон мезозойски ти!

 

РИЦАРЯТ:

 

Ти простена си и обещай ми

да се храниш вече здравословно!

Витамини има, знай, полезни

от градинка в зеленчуци пресни!

 

СЛАВЕЯТ: ( с последни сили )

 

В зеленчуци пресни... Ла- ла- ла...

 

ПРИНЦЕСАТА:

 

Обещавам, обещавам аз...

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Ай, каква епична драма само!

В старогръцки стил! Ще се размекна!

Рицарят за малката се жертва,

а пък мен преди ме пренебрегна!

 

ПРИНЦЕСАТА: ( с лимонада в ръка )

 

За последен път пийни си, мили,

от ръчичките ми лимонада!

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Лимонада ли??? Махни я, вафло!!!

Сила губя само щом я видя!

 

ПРИНЦЕСАТА:

 

Ааа, така ли! Теб, гаднярко мръсна,

с нея мигом цяла ще те пръсна!

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Не, недей! Не искам да изчезна!

 

ПРИНЦЕСАТА:

 

Ами дай! Бъди сега полезна!

Рицаря и славея веднага

от магията освободи!

 

МАГьОСНИЦАТА:

 

Да, добре! Добре! Но таз напитка,

моля те, от погледа ми скрий!

Ето съживявам ги! Почакай!

Трамта- думта, тимпта- талалай!

 

( Рицарят и славеят се съживяват )

 

РИЦАРЯТ:

 

Аз съм жив! Аз срещнах любовта!

Тя пред мен е с чудна красота!

 

( Рицарят и принцесата се прегръщат... Има и целувка, разбира се. )

 

СЛАВЕЯТ : ( пее )

 

И какво, че залез е сега.

Изгрев е в сърцата... Ла- ла- ла...

 

МАГьОСНИЦАТА: ( виждайки припадналият принц )

 

О, горкичкият, не издържа!

Напрежение го повали!

Но какво в ръкава виждам аз?

Договор със царя е това!

Анулирам го завинаги!

Лейзи Принс е само мой и край!

 

( Взема принца на ръце и се изгубват в замъка )

 

КОНЯТ:

 

Вземай го, Магьоснице! Не искам

да му служа повече, а вас -

Рицарю, Принцесо, ще откарам

там, където пожелайте, аз!

 

РИЦАРЯТ:

 

Е, тогава, конче хвърковато

към двореца в миг да полетим!

Нищо, че сега е нощен час -

по Вечерница сияйно злато

пътят към дома си ще следим!

 

( Рицарят и принцесата се качват на коня. Славеят е в шепичките на принцесата. Потъват в нощта. )

 

 

ЕПИЛОГ

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Каква приятна, свежа изненада...

Когато всичко се превърна в драма -

изкочи в миг вълшебна лимонада.

Това не е, повярвайте, реклама,

а край щастлив с начало ново, гледай...

 

СУФЛьОР:

 

Три дена и три нощи - пак по три...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Три дена и три нощи  пак по три -

на сватба сме нечувана в Палата.

Не спира веселба и по селата,

и тръшва се на прашната си слама

селякът днес от радостта... залян.

И Херос цар е веч, а Маги - тя

до него е царица - красота.

И Царят, и Царицата, предишни,

заминаха за вилата със вишни...

 

СУФЛьОР:

 

За Лейзи Принс ли питате, за нея...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

За Лейзи Принс ли питате, за нея -

Магьосницата? Двамата са там,

далече в бъдещето - в Амстердам

и за купона там, оставам ням.

На всички невидяли и видяли,

на всички тук разбрали- неразбрали,

на всички непрочели и прочели,

на всички още чули - недочули

най- искрено сега... Благодаря!   ( Покланя се и излиза )

 

 

CAST: ( Демек участвали )

 

ДРАКОНЪТ ( по- късно рицарят Херос, бъдещ цар )

ПРИНЦЕСАТА ( Маги, бъдеща царица )

ПРИНЦЪТ ( Лейзи Принс )

КОНЯТ ( белият )

ГАРВАНЪТ ( по късно славей )

МАГьОСНИЦАТА ( Лийнан Сидхи )

ВЪЛЦИТЕ ( от група WOLF )

ФЕЯТА НА РЕКАТА ( извън римната зона )

КОНФЕРАНСИЕ

СУФЛьОР

и тук - там някой друг

 

 

В ДВОРЕЦА

 

- Е спомни ли си, мили мой, от где

ти взел си тази чудна лимонада?

- Не мога да си спомня още, не!

Но Каспичан ми се върти в главата!

 

И НЯКЪДЕ В АМСТЕРДАМ

 

- И давай Лейзи Принс, налей догоре!

Нощта ще бъде само наша, знай!

- Танцувай на пилона сладка Сидхи!

" Наздраве " да е тук сега без...

 

                                                   ... КРАЙ