Patrizzia (Надежда Ангелова)
2196 18447
8.10.2019 г., 8:42 ч.

Почти утешително 

  Поезия » Друга
539 6 9

Все още с тебе есен сме красиви,
венец от пъстри есенни листа,
сплети в косите на мъглата сиви,
и с астри скрий чернилката в пръстта.

 

Да бъде топло, светло за последно,
на рамото ти кацнал черен дрозд,
да ме излъже с песен,  безогледно
и зимата постави под въпрос.

 

Висулки ледни, питанките  криви -
Ще дойде зима, знаем, но кога?
Все още с тебе есен сме красиви
и люлка е последната дъга.

 

Издига ни, издига, към луната,
прикрила се зад облак, изведнъж.
Отмива в миг фалшивата позлата,
внезапно плиснал от очите дъжд...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??