12.08.2021 г., 10:40 ч.

Под асмата 

  Поезия » Друга
406 0 3
Под асмата
на светлата памет на Майка ми!
Пред мен са: двор със бурени обрасъл,
прозорци заковани със греди́ –
нима съм тук аз, боже мой, отраснал
във някакво вълшебство от преди́!...
Не бях се връщал толкова години,
къде е вече „старият живот“
и Майка ми със тъжна радост: „Сине!“ –
на „прокълнатият“ да ме посрещне вход...
А тя самата прокълна го някога
когато търсех към Безкрая брод ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Предложения
: ??:??