Под целувката на солено море...
Беше лято, сред дъхави залези
свиваха дом полудели вълни,
глухите стъпки по мокрите пясъци
градяха пенливи следи...
Чайки пробуждаха крясъчно изгрева,
превиваха уморени криле,
после, смутени от шум сред чадърите,
се стремяха към мокро небе...
Бледо небе, ярки спомени -
капки безкрайност по див хоризонт,
във косите си пазя звездица отронена, ...