Под дъгата

13.03.2010 г., 20:22 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 8

1186 0 14

Дъждът, изплакал своите сълзи,
избяга на крилатия си кон.
Лъчите слънчеви, тъй бързи,
извиха дъга над моя балкон.
Бях малка, казваше ми мама -
минеш ли под нея бързешком,
ще имаш ти любов голяма,
ще те среща късметът с поклон…
От детството изминаха години,
дъгата все още е твърде далече.
И чудя се, дали надежда още има,
моят път да я достигне вече…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Листо на вятъра
Най-красивото отсъствие

... ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондова Но духом аз ще бъда ...
Верен в свободата

Апостоле, ще помълчим пред теб. Тъй шумно е човешкото ни време. Търкаля се в безкрайния си жлеб от х...
* * *

За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...

Още произведения »