Довереница (Дочка Василева)
485 17588
11.10.2011 г., 23:36 ч.

Под кръпките от упорита глупост 

  Поезия » Философска
853 0 20

От белега не капе кръв. Не капе.

Пътечката си алена забравил.

Забравил и лицето, и ръката,

които с недомислие раняват...

 

По пътищата споменни единствено

се лутат гневни мисли - неудачници.

Събират сили да простят обидата,

но все не смеят прага да прекрачат...

 

Дори когато спрат да си починат,

по навик духат въглени заспали.

Един от тях - достатъчна причина

в сърцето пак да запламти омраза...

 

Един от тях ненавист ще посее,

търкулната във пукнатата мисъл.

Годините ще трупат напрежение,

но няма да посмеят да попитат:

 

"Защо не спря навреме? За какво ти е

постелка, от омраза изтъкана?

Нима е пò живот животът ти,

на белега припомнил, че е рана?"

 

Търгувайки  душата си на дребно,

на дявола по свирката танцувайки,

оставаш на брега, назад загледан,

а можеше далече да отплуваш...

 

А можеше по-иначе... Сега е късно.

Животът се прегърби, закуцука.

Дори и маските му са закърпени

с парченцата от упорита глупост...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??