Под Кръста Ти е тихо… И вали.
Голгота си остава пак съблазън.
Надеждите ни - целите в мъгли,
сега отварят място за боязън…
А Ти, протегнал щедрите ръце,
и в болката Си всеки утешаваш;
макар и от пронизано сърце
даряваш обич, мъката прощаваш.
Но…все по-рядко някой тук бере
от жертвата Ти смисъл и утеха.
Вълните на житейското море
погълнаха душите ни полека. ...