Начертах си прозорец с два ръба,
с две кафета с утайка от ръж,
всеки час беше кръгъл, двугърбен,
тръгнах – никъде, ти – изведнъж.
Бита, нощна сметана – небето,
силуетите в мрака стопи.
Колко хубаво! – вече прочетена.
Препрочитай ме... Аз пих ли, пих
и обърках вратата с прозорец
и летях седем нощи и дни,
ти на осмата чакал си в „Лозенец“,
„Под липите“..? – спомни си, спомни...!
------------------------------------------------
*„Едно от малкото по чудо оцелели до наши дни свърталища на бохемата е лозенската кръчма „Под липите”, която се намира в самия край на ул.”Елин Пелин”. Създадена е още през 1926 г. като ресторант „Селект” и според легендата е кръстена „Подъ липите” от писателя Елин Пелин, който бил неин редовен посетител, защото живеел малко по-надолу, на същата улица.“