2.02.2022 г., 10:14 ч.  

Под мембрана 

  Поезия » Пейзажна
397 5 16

Изпуснах си парченце от съня.

Денят си глади празничната риза.

Неканен сняг нощес надебеля,

нехае, че навън ще се излиза.

 

Започна понеделник в пролет взрян,

а срядата – пред зимата смирена.

Нахлу виелицата в моя план,

като в капан се блъскам уловена.

 

Вълшебно февруарски побелял,

градът надяна булчинска премяна.

Снежец се рони, уличната кал

изчезна под трепереща мембрана.

 

А всичко живо суетнята спря,

безволево изпадна под хипноза.

Ненужното му щуране замря

в дочакана добра метаморфоза.

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??