rudin (Иван Христов)
858 1444
3.01.2014 г., 7:26 ч.  

Под сенчест тис 

  Поезия » Философска
398 0 7

Не губи по мене свойте мисли,
не прахосвай в рими нежен стих!
Аз не съм твой рай, ни ад пречистващ,
а самотен пътник, странник тих.

Извървял съм своя дял под арка

на венеца трънен, но красив,

през нощта – подир звездица ярка,

през деня – след облак светлосив.

 

Не търси любов като онази

на морето в пясъка горещ,

в планината с пълни в цвят оврази

и вечеря с теб на бледа свещ.
 
Не губи по мене свойте мисли,
не прахосвай в рими нежен стих!
Аз родих се тук в килим от листи,
ще умра, пак тук, под сенчест тис.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Ваня! Честита и на теб Новата година. И да си пием по-често заедно виното на поетическите срещи!
  • Някой ден, след има-няма стотина години и това ще се случи, а сега се радвай на хубавата жена до себе си на хубавите стихове и добрите приятели, а пък ако има и добро винце-е-е-е!!!Пожелавам ти ги от сърце!ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
  • Аз родих се тук в килим от листи!!! Чудно
  • Харесах!
  • Е може и да е по-оптимистично !
  • Иване, пзнах те... Тиха, нежна тъга. Спокоен размисъл. Достойнство.
  • Хубав и силен стих! Поздрав!
Предложения
: ??:??