https://www.youtube.com/watch?v=RVVEEtlmSEg&sns=fb
Тъй студено е, мигат унесени,
Две тъжни очи две светулки
Аз тихо открехнах завесите,
И гледах те в тъмното дълго.
Луната бе пълна - бе Амфора.
Звездите в нощта – като виното.
И мислех си „ като Ариадна е „
С очи насълзени, малинови.
И сякаш с цвета на звездите
посети в небето, а вятъра -
сълзите ти бършеше тихо ,
докато валяха листата му...
© Димитър Димчев Всички права запазени