Под сянката на псевдонима

25.06.2023 г., 21:29 ч.

Поезия » Любовна, Философска

850 0 3

Кога се разделихме със надеждата
за белите ни дни и дълги нощи?
За щастието наше, неизбежно
след толкова кавги и прошки...
И станахме доволно притежание
на сухата житейска логика,
в която скучно е дори страданието
предвид, че ни боли по навик...
А може би ще се намерим другаде,
в живот, където няма минало
и всеки спомен ще осъмне,
като внезапно свършило мастило...
Или ще ни обземе чувството
на страх, че грешни сме творения
и жалост моето изкуство
ще буди, вместо възхищение...
Но аз във тленната си плът
живях под сянката на псевдонима.
Платих любовите прескъпо
и моята душа... изстина...

©тихопат.
Данаил Антонов
25.06.2023

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

diesto (Данаил Антонов)

2023-06-26T01:31:02+03:00

Благодаря, ИнаКалина и Нина! 🙂
ninasar (Nina Sarieva)

2023-06-25T21:59:19+03:00

Миналото често ни дърпа назад, и не винаги за добро. Просто е хубаво да следваме своя " път със сърце". Хареса ми!
ИнаКалина

2023-06-25T21:51:41+03:00

Но аз във тленната си плът
живях под сянката на псевдонима.
Платих любовите прескъпо
и моята душа... изстина... - ти пък си пишеш от душата винаги, Поздрави, Дани!