koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
26.03.2013 г., 12:41 ч.

Под зрялата лоза 

  Поезия » Философска
432 0 5

Далеч остана моето начало.

Към мен пристъпва неизбежен край.

Отдавна миналото отзвучало,

тъгува то за хубавия май.

 

И с моите страхливи крачки вече

вървя... вървя смирен към своя Бог.

От себе си не бягам по-далече...

Остава тук житейският ми влог.

 

На вас оставям най-добрата дума.

На вас оставям моето сърце.

Добро за мене някой да продума.

За мен да бърше своето лице.

 

Последно в път да ме изпрати с цвете

и да отрони тежката сълза.

И всяка пълнолунна вечер лете

да ме чете под зрялата лоза.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??