Видях те търсеше пътека,
чух че викаше подай ръка.
Сълза се стичаше полека,
в очите блесна малко живинка.
Колко ли? Понякога е нужно,
в душата сила някой да ти влей.
Недей гледа живота без надежда.
без борба не ще се оцелей.
Дори и късно пътя се намира,
понякога с тъга достига се върха.
Нима е нужно да се абдикира?
Дори за миг понякога да спре дъха.
Свещичка палиш ти в тъмнината,
изпаднала в поредната беда.
Отчаяна дори се луташ в гората,
ръка подавам ти недей страда.
В.Й. 11.03.2016г.
© Васил Йотов Всички права запазени
P.S.
Приеми го като идея, не като съвет! Аз също пропускам ритъма и трябва друг да ме коригира!