27.11.2011 г., 18:35 ч.

Подари си вечност 

  Поезия » Любовна
1011 0 24

Стаяваш  дъх... Аз миговете  гоня,

душата си във тяло въплътил,

рисувам в тебе изгрева на зноя

и вятър съм, косите ти развил...

 

А ти не знаеш колко си далече

от  онзи лик на делнична жена -

не се завръщай, подари си вечност  -

бъди една изгряваща звезда...

 

И времето недей улавя в думи,

от тишината пеперуди сътвори,

с криле да пърхат нежно помежду ни

в съня, от който раждат се мечти...

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??