Подаръци

11.12.2019 г., 11:19 ч.

Поезия » Друга

1453 2 2

Нощта подарък е от тишината!
Любувам се на близките звезди...
Луната обладава ми душата...
Облаците - странни са съдби.

Сенките приличат ми на шепот,
щурците пеят винаги във хор,
часовника раздира тишината с екот...
Отново всичко влиза в моят взор.

Себе си за кой ли път аз преоткривам
във песента на птици и ръмжене на мотор.
Ето пак душата си във стихове обвивам,
на теб, читателю, споделям моя кръгозор.

За мен денят е жив и доста шумен.
Енергията синтезира се в зелените листа.
По светло необходимо е да съм разумен,
а нощем - тишината е подарък от смъртта...

Произведението е участник в конкурса:

Коледен подарък »

15 място

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

iren5 (Ирен)

2019-12-18T12:02:12+02:00

Аз тук не разбрах стихотворението от чия творба е вдъхновено и за кого всъщност е подарък?
palenka (П Антонова)

2019-12-14T08:13:52+02:00

УспеХ!