Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
17.12.2021 г., 17:56 ч.

Подарък 

  Поезия » Друга
240 2 6

Със зимата ни е добре,
е, мъничко спорим.
От тънкото ѝ цигаре
струѝ в очите дим.

 

Дошла била, на чаша чай,
донесла бе корав,
кравай. От лани ще е май.
Скъпернически нрав.


Оглежда ме. А ти кога –
ми вика побеля?
Не, казвам, имам си дъга,
по дни си я деля.

 

За бели дни е ален цвят,
за сивите – зелен,
когато хулите болят –
лилаво е за мен.

 

За есен – шарени листа,
за лято – слънчоглед,
за тебе бялото пестя
и всичко е наред.

 

Измерила ме с крив аршин
изпила чайник цял,
ми рече: — Вятърът самин,
е вън и ми е жал.

 

Аз прихнах : —Тръгваш ли сега?
Подарък да дадеш?
Прошепна: — Носех ти рога,
но и без тях бодеш...

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??