Ще минеш ли пО някой подлез
пак, облечена в Бяло?
Отдолу ще пресИчам аз, по залез,
със сърце за тебе замеЧтано.
С косите, Алено омайни,
Миришещи на късна есен,
с усмивка, женсТвено безкрайна,
ще бъда пак по теб унЕсен.
Очите, блясък на зората,
събран в тях е раят земен.
Нежно галят ми душата,
сякаш като за последно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация