7.10.2014 г., 23:40 ч.

Подлезът на любовта 

  Поезия » Любовна
839 0 0

Ще минеш ли пО някой подлез
пак, облечена в Бяло?
Отдолу ще пресИчам аз, по залез,
със сърце за тебе замеЧтано.

 

С косите, Алено омайни,
Миришещи на късна есен,
с усмивка, женсТвено безкрайна,
ще бъда пак по теб унЕсен.

 

Очите, блясък на зората,
събран в тях е раят земен.
Нежно галят ми душата,
сякаш като за последно.

 

Стъпките ти водят ме към рая,
божествено създание - Любов.
Влюбен в мечтата, аз блуждая,
не чувам съзнателния зов.

 

Пак се будя от теб замръзнал,
пак в съня съм те съзрял.
Раните си сам аз ще превържа,
но ето - нов ден е изгрял.

 

Да пием за любовта несподелена
за болката и мъката, и нас.
Че щом любовта на две е разделена,
двете половини нося аз.

 

Надежда бледа ми остана,
едно-едничко щастие за мен.
В съня ми любовта желана
е миг от двама споделен.

© Веселин Джуров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...
  • Мълчанието много ми тежи. Тежат ми всички тайни в папка "други". Каквото искаш, него ми кажи. Превръ...
  • Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...

Още произведения »