Истина древна, дреме на рафта
прашна и застаряла сумти…
скрита зад пожълтели анали
протяга се, но търпеливо мълчи.
Наблюдателна, пряма и дръзка
прехвърля плавно свитъци време...
стари факти гали със пръсти
съхранила крехко, но раняващо семе.
Разхвърля го много прецизно,
събирано бавно с годините...
с единствена цел – да израсне
в душите на човеците… живите…
Ся го в бури, ся го и в смут
но премного потъна в тленност
с изранени пръсти вкочанени от студ
приюти го в племе, потънало в бедност.
С дух непреклонен и с жилав хомот
в люти борби семето расна…
повали храсти с невежество… зли,
и ето в дърво сред джунгла израстна.
А когато разлисти короната своя
и преряза възела на човешкия страх,
всички вдишаха силата на безброя
и възцари се любов сред хорския свят.
Паднаха маски и злокобни езици
в срам и жупел изгоря всяка лъжа
Синевата изпълни се с пеещи птици
а истината подобно зора... с всичка сила изгря.
© Валя Сотирова Всички права запазени