Реално или нереално,
видимо или невидимо в теб,
ти се бориш, постоянно,
да си щастлива, да се чувстваш добре.
Изглежда ми смешно,
изглежда твърде цинично сякаш,
да има в теб нещо,
което да не можеш да схванеш.

Постоянни ремонти,
или вътрешен дизайн на душата,
вече дори не помниш,
какво ще следва оттук нататък.
Или да гримираш,
какво болката ти е причинила,
и в теб убиваш
красотата, с която си се родила.

Май е ненужно,
да се опитваш да се променяш,
когато за теб е чуждо,
да обичаш изминалото време.
И все си същата,
с много грим или нагласи,
винаги тук търсеща
малко любов, пари и щастие.