-
Празник е, а моят дом е сив.
Пази го светец, но неуспешно.
Даже по сърдечния курсив
има белег от печатна грешка.
Той залага клопки в моя свят.
Думи ми изпраща - все наивни -
в някой град, под залез непознат
и осъмва в звездната му пивница.
Трепне ли клепач под първи лъч
вдига с мен неистинско ”наздраве”.
Зная си късмета – на калъч.
Без успех е всеки казус правен.
Тази дан е със произход стар.
Няма даже спомен от жарава.
Пролетни треви, под мек хастар
чувствата бездомни приютяват.
Празник ли? – за дните ми коляч
(бедни и в безплодие притихнали).
Ножа точи за агнец по здрач –
непрочетените мои стихове.
-
© Станислава Всички права запазени
Спокойна вечер!