Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
30.10.2021 г., 9:17 ч.

Пòдзим 

  Поезия » Философска
634 4 10

ПÒДЗИМ

 

По пукащите есенни листа

пристъпям тихо с уморена крачка

и пак до болка същите неща

ума ми мамят като веща врачка…

 

Все същата така ненужна жал

за отшумялата безшумно младост

и планове с предизвестен провал,

които за пред хората създадох.

 

Все тези спомени без топлина

за донкихотовските ми любови –

несподелени всички до една,

и блянове, че ще намеря нови.

 

Все същите химерни светове,

в които от реалния се крия,

към който нищо днес не ме зове –

освен шептежа на Лукаво Злия.

 

Все същите надежди отпреди,

че някак всичко скоро ще оправя,

че всеки пъзел ще се подреди

и сам от себе си ще се избавя.

 

Все същите побъркани мечти

за СЛАВА!, за ПРИЗНАНИЕ! след гроба…

Поет да бъдеш, болест е почти

и няма лек… – освен въже през лоба…

 

***

 

По пукащите есенни листа

притичвам шумно с разгневена крачка

и мразя всяка минала мечта,

втълпена ми от шарлатанка врачка!

 

30.10.2021, 00:29, Горно Дряново

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви от сърце!
  • много хубаво
  • Хареса ми този поетичен самоанализ.
  • Благодаря ти от сърце!
    То всъщност повечето ми стихотворения са сравнително дълги, отскоро пиша кратките апеви.
  • Браво! Чудесен изказ и дълбочина!
    Можел си да пишеш и по-дълги творби
  • Много Ви благодаря!
  • Копаеш навътре, навътре, а екотът е и навън. Но да се пресъздаде така, това е впечатляващо. Радвам се, че прочетох.
  • Страхотно стихотворение! Пишеш чудесно, класическият ти стих е издържан по всички правила и силно въздействащ! Поздравления!😍
  • Решение или не, стихотворението е много хубаво.
  • Това с въжето не е решение. Човек си пише, за да радва себе си и другите, а признанието, ако дойде, е добре дошло, ако ли не радостта от писането пак си остава.
Предложения
: ??:??