ПРОДЪЛЖЕНИЕ №3
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
3/Стопанството си ръководел…
И все пред другите вървял.
С ратаите на къра ходел.
И със умение успял!
Той два пъти бил пред олтаря.
Невястата му Господ взел.
И бил пренуден да повтори…
И клетва втори път прочел!
Останали му пет сирачки,
несъщи таткови сестри...
За пилците си търсил квачка,
Съдбата да не ги мори!
Намерил той жена отново,
макар и мащеха, нали?!
Не с чисто злато, но с олово,
опитал да ги съхрани!
За втори път той се оженил,
вземал жена от Коз Бунар,
довел той баба ми Елена,
със пет дечица балабар.
Но те, доведените братя,
останали си в Коз Бунар,
но пък при всичките обрати,
от село пиели нектар!
А моя татко , татко Кръстю,
от този брак бил прероден…
Обгрижван от сестри чевръсти,
с внимание бил обграден.
На къщата той бил ,“ мизинче“,
наследник чакан на рода,
На Дядо първородно синче,
Дошло да го смини в света!
/ „ Мизинче“ е най-малкото и най- желаното дете в къщата/
© Христо Славов Всички права запазени