ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 5
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
Аз искам тук да ви разкажа,
защо за мен бе феномен...
И с примери ще ви докажа,
че бе добър човек за мен!
От пролет той щом заореше,
не спираше до есента...
На думата си той държеше,
тъй както никой на света!
И тъй роденият на село,
и скъсал с Пловдив ученик,
тъй бе прегърнал свойто дело,
че беше станал мъченик.
И тъй той, малкото сираче,
останало с голям имот,
вместо да седне и да плаче,
направило голям възход.
2/…… Аз чувам гласа му тъдява,
загрижен да ме поучава
Той никога не ме оставя-
съвети бащини ми дава!
За него пазя светъл спомен,
той бе голяма работяга!
В живота бе човек най- скромен,
ръце към слабите протяга…
И кажеха ли му: “Бай Кръстьо,
останали сме без храна“,
той хващаше чувал чевръсто
и даваше им семена.
Обичаше той да помага,
със брашно, зърно и пари.
Не бе човек да се налага,
И с мек характер бе дори !
И затова бе уважаван,
от хората бе сочен с пръст,
на челно място бе поставен,
че с гордост носи своя кръст!
Смирен, работен и активен,
човек от село, милостив,
към всички хора позитивен,
най-земен и не горделив!
При него идваха и ученици,
от всички горни класове,
да отдели зърно от трици,
задачите им да сплете!
И те му бяха благодарни…
За тях той бе математик,
задачите за тях коварни,
решаваше той все, за миг…
3/ Той сутрин ставаше с Зората.
Не спал за оран да се стяга.
Прибираше са със Тъмата.
И уморен пред всички да си ляга…
4/ От пролет щом се заореше,
та чак до късно в есента,
той сто и петдесет…ореше.
И тъй се вписваше в света…
Щом вечер той се прибереше,
гаврътваше ракия- две
и мълчалив със нас ядеше,
държеше се със нас добре!
Това са спомени от мойто детство,
от пред-колхозни времена,
когато тачехме Доброто
и бяхме от една страна!
© Христо Славов Всички права запазени