Mitvans (Иванъ Митовъ)
231 4106
3.04.2020 г., 15:21 ч.

Поема за човека – 2 и 3 част 

  Поезия » Гражданска, Оди и поеми
1703 7 11

         ( От продължение)

                       2 

 

В оскъдица вечна живота те дави,

шамари ти удря... Какво да се прави?

 

Приятели малко, а "лошите" много –

такива ги виждаш, осъждаш ги строго.

 

Не те уважават, но ти си готов,

все тъй да слугуваш за малко любов.

 

Завиждаш на тези що жънат успехи

и в делник и празник са с "маркови" дрехи.

 

Ти бягаш от злото – то следва на крачка.

За помощ при доктор... При врачка - стотачка...

 

И царя го няма, покри се в Мадрид...

а Бог е високо от погледа скрит.

 

Нелек е животът, приятелю мой,

през зимата – в студ, през лятото – в зной,

 

но, моля, не търси във други вината,

такава съдба си приел в небесата.

 

Разбирам. Беда е да нямаш пари,

но с нещо и тебе те Бог надари.

 

                   3

 

Съпруга си имаш работна, добра

такава, каква ти сам си избра.

 

От сутрин до мрак е на близката нива,

душата си вечер пред тебе разкрива.

 

Дечица? Бог дал ти – все ангели същи,

и весело, шумно по цял ден е вкъщи.

 

Дарил те е Господ и с радост във брака,

жената, децата – с любов те очакват...

 

Очите ти – въглени живи горещи...

и къща си имаш, с най-нужните вещи...

 

Какво ти, приятелю, мира на дава?...

Не вярвам да искаш власт, светска изява...

 

Ти можеш! Да, можеш, додето си жив,

с туй, дето Бог дал е да бъдеш щастлив!

 

23,15 ч., 15 април 2008

Ред. 22,50 ч., 2 април 2020

 

("Повеите на любовта" – трета книга)

 

                (следва)

 

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??