Посредник между богове и хора,
до болка стискал синьото перо,
ала не искал с никого да спори
за туй, което вече е било.
Духовен, но и груб, материален,
скован от студ, бил неговият свят,
а в стих, без страх, поетът свои тайни
разкривал сам дори пред непознат.
И вярвал в чудесата, и се носел
на вихрогон, с надежда оседлан,
ала вулкан - нестихващи въпроси -
напирал и от него бил терзан: ...