ПОЕМА ЗА ЖЕНАТА

Поемам твоята десница,

целувам топлата ти длан,

оглеждам се в очи звездици,

огрява ме неземен плам.

От устните отпивам сила,

нежна като пеперуда,

смеха ти детски любя, мила,

да те сменя, не бих със друга.

Косите като перлен шал

обвиват ме в прохладна нощ,

вкуся ли целувката ти страстна

влудяваш мъжката ми мощ.

С нежен глас от устни сочни

като плод през лятото презрял,

разгаряш страсти в мен порочни

разтварям се във думите ти, онемял.

От усмивка, дето заслепява

с наниз зъби снежно бели,

все едно сто бляскави кристали

на устните като че ли са спрели.

А походката - какво за нея,

нозете стройни я редят,

сякаш ангелско перо се рее

в пространство от кристален свят.