Мечтаех за свободно време.
Желание - почти еретично.
Сега пък, дявол да го вземе,
с него разполагам излишно.
Нямам си лозе, нито градина.
На балкона - две саксийки.
Спокойна съм, имам ваксина
за беседите с моите комшийки.
Обсъждаме сериозна тема -
как да живеем пълноценно?
Как от понеделник до неделя
седмицата да е безпроблемна.
След дълга важна дискусия
направих план за седем дни.
По ден за всяка институция,
за среща с тях - очи в очи!
В понеделник ставам в пет.
Към пощата поемам рано.
Ден за пенсия е!!! Най-отпред
опашката се вие, рамо в рамо!
Там обсъждаме различни теми -
магнитни бури и цени.
Безспорно, най-разгорещени
са изборите след броени дни.
Във вторник ще съм гост на НОИ.
За пенсията справка ще направя,
че перманентният застой
започна зле да ми се отразява.
За личния ми доктор ден е сряда.
Имам час – следобед в пет.
Есен е и кръста пак ме стяга…
И кръвното ми нещо...не е наред.
През лятото си беше лесно -
припичах си нозе, гърбина.
Мечтая, да си кажа честно,
да няма есен, нито зима!
В четвъртък ще съм над нещата.
Роклята на капки ще си сложа.
В театъра, далече от тъгата
ще гледам постановка с Камен Донев.
Че накъде сме без култура?
Без книги, без поезия, концерти?
Залива ни отвсякъде халтура,
Но…това е тема със резерви.
Петък пък хващам гората
Полезен е въздухът на смола.
Жалко, че ги няма децата…
Живеят далече, в чужда страна…
Събота е ясно - ден пазарен.
Към „Била“ с най-здравата торбичка
вървя със списъка промоционален.
(избран е от рекламната им книжка).
На изго̀да ще си взема леща, боб,
боза, халва и леблебия.
Млекце, картофки, малко плод,
до следващата пенсия ще има.
И ниже се неделя след неделя…
Живеем под „конец“, със план!
Пенсия след пенсия мизерна…
Напук ще преживеем, знам!
© Даниела Виткова Всички права запазени