Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
255 396
11.01.2018 г., 10:14 ч.  

Поет 

  Поезия » Философска
810 6 12

ПОЕТ

 

Друг човек живее нейде в мене

и ме буди в късни часове,

за да слушам как горчиво стене,

обладан от странни страхове.

 

Той от всичко много се страхува

и не вярва в празните мечти.

За любимата си той тъгува,

че за друг сърцето ѝ тупти.

 

Той от всичко се бои – горкия,

плаче като мъничко дете,

моли с него алкохол да пия

и в среднощ ми стихове чете.

 

Денем никакъв го няма,

идва само през нощта

и стоим до заран двама,

оковани в самота.

 

Идва той, говори много,

слушам тъжния му глас;

тръгва си, не казва сбогом,

в здрача сам оставам аз.

 

А отвън зората бляска,

възвестява светъл ден,

яхнала на лъч-каляска,

смее се на моя плен.

 

Той без срам измами ме отново,

как успява винаги, не знам,

ужким слушах тъжното му слово,

а пък цяла нощ стоял съм сам…

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??