Поетите и глухите ги чуват,
шумът бленуван за бедните уши,
с думи по сърцата им рисуват,
с надежда пълнят изморените души.
Поетите и слепите ги виждат,
цяр за изтънелите мечти.
Думите в стихове се нижат,
образи прозират в незрящите очи.
Поетите и мъртвите ги жалят.
Да пееш за проклетата любов ...
Да те мъчи, да я търсиш и да страдаш,
ех, поет да си в тоз живот. ...