Поете, магьоснико зъл,

вълшебнико милосърден!

Поете, хищнико омразен,

приятелю мил и драг!

Тази магия, горяща у теб,

стихия опустошаваща всичко наред...

Ти превръщаш огън във вода

и водата правиш я на огън...

Отшелнико - потаен, тих,

чувства изливаш във стих...

Любов прикриваш зад омраза,

омраза сееш в любовта...

Деня във нощ преобразяваш,

нощта като ден осветяваш...

звезда си за човешката душа,

черна магия на страстта...

Черни букви редиш върху белия лист,

с бяла магия преобразяваш всеки стих.

Ти - мой по-голям брат,

ти - най-опасен мой враг...

Ти живееш във сърцето ми

и бавно опиянаваш ума ми...

безмълвно като книга ме разгръщаш

и чувствата ми в мелодия превръщаш...