Поетите
Поетите самотни си отиват
без аплодисменти, в тишина
Със себе си едничко само взимат
тъжната и страдаща душа!
От този свят си тръгват неразбрани
от злоба и човешка суета!
И от съдбата може би избрани
да бъдат кораб в сивата река!
Покой намират те във самотата,
уютен дом за техните сърца!
Далеч от хорска завист и лъжата,
остават неразбрани до смъртта!
06.09.2024 г.
© Георги Иванов Всички права запазени