Поетите се раждат мълчаливо,
и мълчаливо след това умират!
След тях остава словото им живо,
мечтите им които не намират!
Поетите обичат самотата,
във нощите им дълги и безсънни!
Обичат любовта и свободата!
Обичат изгрева преди разсъмване!
Душата на поета е обречена
със болките на другите да страда
и да се бори с думи неизречени,
готов за тях да изгори на клада!
Поетите са острите кинжали
които удрят право във сърцето!
Тъга и радост в себе си събрали,
и като птици литнали в небето!
© Георги Иванов Всички права запазени