14.06.2017 г., 23:05 ч.

Поетите умираме сами 

  Поезия » Философска
383 1 1
Поетите умираме сами
във този свят, изпълнен със тегоби.
В мастилото душите ни кървят
от бреме на съвременни окови.
Поетите умираме сами,
напуснали света, недоразбрани.
Утехата намерили в листа,
лекувайки душевните си рани.
Поетите умираме сами,
оставили огромен отпечатък.
Говорили за някакви мечти,
заключени в разхвърлени тетрадки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
: ??:??