ПОЕТЪТ

Поетът –­ фалосът на дявола и флейтата на херувимите.

Поетът –­ звездният чергарин с разпрегната душа-катун.

В небесния тефтер не вписа ЕТ “Поет, сие и лимитед”.

Но е щастлив, ако натъпче луличката със сух тютюн.

Сеяч на слънце, жъне бури и спи, завит с дебели облаци.

Сънува мравката –­ и мъкне трохи към зимните треви.

Дано като барутно буре с напукани до пукот обръчи

сърцето му съвсем внезапно в студа край нас не се взриви.

Трапеза той не подреди ­ – със стихове децата храни си.

Но сутрин все им обещава да купи четвърт шпек салам.

А нощем ­ – слънчево изчадие сред всички битови пияници – ­

нелепици и предсказания поетът си ги шепне сам.

Каквото има да ни каже, едва ли ще го пусне вестникът.

Ако реши да млъкне, млъква. И може да мълчи цял век.

Поетът ­ – камъкът, от който зидарите очи отместиха.

И затова сега градежът не чини дупка на геврек.

Да го оставим, нека спи... Насън дори да пита корена

с горчивата му песен всъщност животът по-щастлив ли бе?

Поетът –­ смайваща Вселена, в душичките ни ококорена.

Земя и огън. Звяр и ласка. Вода. И въздух. И небе.