6.12.2013 г., 15:33 ч.
Поетът сам на себе си е муза
Докато бръснех лявата си буза,
едно куплетче кратко съчиних.
Докато бръснех дясната си буза -
и със куплетче-братче го дарих.
А после, като ги съединих,
и се получи този малък стих.
Така е с всеки истински поет!
Във дни, в които няма друга муза,
Поетът сам на себе си е муза!
едно куплетче кратко съчиних.
Докато бръснех дясната си буза -
и със куплетче-братче го дарих.
А после, като ги съединих,
и се получи този малък стих.
Така е с всеки истински поет!
Във дни, в които няма друга муза,
Поетът сам на себе си е муза!
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Че той има бе, Кети - самобръсначката
-
Ачо, братко, не може без муза, бе!
-
Хубаво е да има и муза,Стефане.Затова и съм казал:"...когато няма друга муза". Защото се случва да няма.
Но поетът не трябва да е зависим от външни фактори, какъвто се явява музата. Има ли я или я няма, той трябва да си бъде поет. То е като: "Достойният човек намира сам в себе си опора."
Благодаря ти и на тебе, Атеисте! Много хубава рима на "муза" си открил! -
... във кукуруза
-
Все пак е хубаво да има муза!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
В предния си коментар споменах защо е добре поетът сам на себе си да бъде муза - за да не зависи от външни фактори.Но има и друг аспект.
"Всички кавалери, които съм имала, винаги започваха с уверения, че най-важни за тях съм аз и моето щастие, а накрая винаги завършваха със себе си, със своите страсти и тщеславие." - споделя една от героините на "Хептамерон".
Не се ли отнася това и за поетите? Нима дори когато стиховете им уж са посветени на "музата", в повечето случаи поетите пак себе си, своите чувства не описват?
И в този смисъл не може ли да се каже, че "музата" по-скоро си е сам авторът?