Поетът, седне ли да пише стихове,
прилича ми на опитен пастир,
повел стада от думи ненаписани
из необятната словесна шир.
На някои разресва нежно гривите,
на други пък ги милва със любов,
умело укротява по-игривите
и търси в същността им смисъл нов.
А после трябва да намери ритъма,
та стегнато да прозвучи стихът.
Как става ли? Какво чудесно питане!
Но рядко случва се от първи път. ...