15.12.2020 г., 8:44 ч.  

Поезия инвитро 

  Поезия » Друга
1165 0 4

  /из „Събраните съчинения на Удивителния Вергилий“ – песента на Джиа, когато разбра, че не може да спаси дъщеря си/

 

От третия, отчаян път

не слизам в Долните селения.

Ще бъде… стръмен е върхът

към новите ми вдъхновения.

 

На схематичния олтар

виси като от гилотина

не дадена, не взета в дар

последната ми, чужда рима.

 

Във вакуума на мига

е тихо, топло и самотно.

И раждам, впримчена в дълга,

една недоизпята нота.

 

 


Бележки на Критиците дяволоид и ангел:

 

  – Тука, нещо не разбрах. Джиа да не прописа и тя?

  – Не, стихотворението е написано от Търсещия себе си и все не намиращ се Удивителен Вергилий. Някои асоциират творчеството с раждане, но тук е обратното, раждането се асоциира с творчество. Понеже Вергилий е от мъжки пол, единственото нещо, което му е познато и близко до раждането, е творчеството. Влиза в роля, загряваш ли?

  – Аа, ясно. Него все някакви примки го влекат, като гледам.

  – Натюрел, какво да го правиш!

  – Ами тая нота там накрая каква е, да не вземе и да пропее?

  – Е, ти съвсем изпростя и го удари на буквализъм. Това е образ, образ!

  – Ами хубаво, ама после, като пропее, да не кажеш, че не съм те предупредил. Щото то, подсъзнанието, е голяма работа!

  – Че какво лошо има, ако пропее?

  – Само да не пее фалшиво, че ще изпотрепе електората…

  – Хи-хи!

 

 

   

 

 

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Жировичи, Свят Бета, 1470
Дъждът, започнал с редки, отделни капки, постепенно се усили и сега идваше на плътни, хладни вълни, които вятърът запращаше в лицето на жената край кладенчето с мъртва вода. Двете деца – Миколка и Настя, се бяха свестили и вече се спускаха тичешком по стръмната пътека към в ...
  648 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??