ПОЕЗИЯТА Е ХВЪРЧИЛО

... едва ли някога ще бъда докрай и истински щастлив,

Поезията е присъда! – изправя ме пред нервен срив,

тя ме осъжда – доживотник! – в килия с четири стени –

куплетът с рими неграмотни дрънчи ми в мозъка със дни,

не ме ли чувате да пея, туй значи – век ще си мълча,

делим си хлебеца със Нея! – чер хляб на бялата бохча,

будилника среднощ курдисал да ме събуди утре в пет! –

тя ме превръща в Дух и Мисъл, което ще рече – Поет,

Тя – вързана с канап хвърчило, лети над хребета висок.

Поезията! – висша милост, с която ме наказа Бог.