Сега е удачното време да пиша –
когато поемам
по капка мастило.
Когато във рими издишам
небръснати, бледи, разрошени стихове,
по които лепилото вече изсъхва...
Когато се вслушам във смисъла.
Сега е прозрачен животът,
ала и аз като него
не мога да вдигна бетонени кули
от своето собствено его.
Сила ли нямам – не знам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация