Валери_Станков (Валери Станков)
1461 960
1.10.2023 г., 9:00 ч.

Поезията, моята съпруга 

  Поезия
317 4 10

ПОЕЗИЯТА, МОЯТА СЪПРУГА

 

Поезията – страшното ми бреме.

Жена – залутан силует в мъгла.

Тя не пристига никога навреме –

да ѝ река: – Добре си ми дошла!

 

Тя закъснява. Честичко не иде.

И – може би, намерила е друг?

Нима за Нея вече съм невидим? –

по-втръснал от законния съпруг.

 

Изобщо Тя със мен не си поплюва! –

Тя ден и нощ над мене се глуми.

Тя – луда, пък и аз съм триж по-улав,

живеем с нея толкова сами!

 

Поли Тя вее в мъжкото ми лято,

ще тръгне с мен – по сетната река!

Прекрасна е понякога – Ерато! –

щом сутрин милне моята ръка.

 

Тя ми бродира римите в куплета –

винетките! – във края на стиха.

Такава Неизбежница – проклета! –

една досадна – в супата! – муха.

 

Но аз без Нея повече не мога.

Не ми тежи венчалната халка! –

представя ли се някой ден пред Бога,

ще влезем в Рая – с Нея! – под ръка.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

(Б. м.) Честит да бъде 1-и октомврий – Денят на Поезията, за всички мои събратя и посестрими по перо! Бъдете здрави – и Бог да ви крили по дългия път в изкуството на България!

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??