marti12 (Мартина Георгиева)
5 1
1.11.2011 г., 18:56 ч.

Поглед 

  Поезия » Друга
342 0 2

Погледна ме плахо, с надежда...

Погледна ме и за миг замълча...

С очите си, големи и сини,

разказа ми свойта съдба.

 

Разказа ми за своето време,

личаха си глад и тегло.

То тъгуваше за топлата стая

и за малкото детско легло.

 

Нищо, че беше с цървулки,

а не със скъпа, модна дреха

То търсеше майчина прегръдка,

майчина ласка и утеха.

 

Не искаше вече без мама

да скита из града и полето,

искаше любов за двама –

за майката и за детето.

© Мартина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??