Jane_d (Деси Инджева)
124 4433
12.02.2008 г., 16:01 ч.

Поглед отвътре... 

  Поезия » Друга
1142 0 24
 

 

 

Тъмнооката ми памет е нетленна...

Непокорна е и скита сред звездите.

Диря в прашни пътища, безследна

тишина, преляла в шепот на сълзите.

 

Лекокрилата ми песен е съдбовна,

непредсказана, пророчески белязва.

Струннотрепетно извира безпризорна

и нестихваща, безоблачно залязва...

 

Многоликата ми ласка е молитва,

приглушено скрита в стенещия вятър.

Предвещаваща е сянка от поличба,

във ръцете ми, безжизнено заспали...

 

Звездоокият ми поглед е безбрежност,

претопен, среднощен повей на тъгата...

Прекупвач един на сляпа безнадеждност,

изтъргувал тихо болката в отплата...

 

Закърнели са косите ми - зандани,                       

със катранени лиани ме препасват...

Във прискърбие, до немощ обладани,

с белотата си в стенание угасват...

 

Непокорната ми болка е могъща,

въплътена в песен, ласка и молитва...

Непотребност тиха в паметта насъщна

на катарзисните, преродени чувства.

...

© Деси Инджева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??