Тъмнооката ми памет е нетленна...
Непокорна е и скита сред звездите.
Диря в прашни пътища, безследна
тишина, преляла в шепот на сълзите.
Лекокрилата ми песен е съдбовна,
непредсказана, пророчески белязва.
Струннотрепетно извира безпризорна
и нестихваща, безоблачно залязва...
Многоликата ми ласка е молитва,
приглушено скрита в стенещия вятър.
Предвещаваща е сянка от поличба,
във ръцете ми, безжизнено заспали... ...