30.11.2008 г., 18:19 ч.
Погледи
644
0
0
Погледи
Бързокраката ми мисъл
се разхожда с манекени.
И редуват се безмълвно
пъстроцветните премени.
Бавно, плавно, колебливо
се подреждат строги рими.
И с вибриращия трафик
се догонва нежността ми.
Гледам своите пътеки,
натежали в кръговрата,
те довеждат с топли думи
към приятелска утеха.
Чудя се и не разбирам
глас дали ще ми остане,
да кротувам в топли стаи,
пълни с гнили параграфи.
Ето, броди над безкрая
чувството, че съм приета
под невидимите стрехи
в къщата от памтивека.
Спомените се въргалят
в стари, крехки чекмеджета,
с вълчи апетит изяждат,
с безкомпромисна несрета.
Протегнете си ръцете
с гладни и венчани пръсти!
Към духовна безпросвета
водят святи еретици.
Бързокраката ми мисъл
се разхожда с манекени.
И редуват се безмълвно
пъстроцветните премени.
Бавно, плавно, колебливо
се подреждат строги рими.
И с вибриращия трафик
се догонва нежността ми.
Гледам своите пътеки,
натежали в кръговрата,
те довеждат с топли думи
към приятелска утеха.
Чудя се и не разбирам
глас дали ще ми остане,
да кротувам в топли стаи,
пълни с гнили параграфи.
Ето, броди над безкрая
чувството, че съм приета
под невидимите стрехи
в къщата от памтивека.
Спомените се въргалят
в стари, крехки чекмеджета,
с вълчи апетит изяждат,
с безкомпромисна несрета.
Протегнете си ръцете
с гладни и венчани пръсти!
Към духовна безпросвета
водят святи еретици.
© Ди Цветкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
