Чак днеска разбрах, че не ме харесват.
И как, като на себе си станах грозен.
Добродетели? Никому не са интересни,
да не кажа, че приличат на поза...
Като ще взема да хвана пътя,
защото тоя живот не ме пожали.
Само да знаех как без душа може плът,
щях да я пратя да върви по дяволите.
Ала никъде май не ми е по мяра.
Отесняха земя и небе, разплакани.
Нито релсите на малките гари,
стават крила за ръждясали влакове... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация