8.11.2014 г., 0:39 ч.
Поисках да съм като ярко слънце
Поисках да политна, като птица,
да се рея в небосклона. Но вятъра
понесе ме надолу, като лист
увяхнал, щом отрязаха крилата.
Поисках да съм пъстро цвете,
да разцъфвам с пъпки многократно.
Но откъснаха живота ми от корен
и смъртта започна да настъпва бавно.
Поисках да съм като ярко слънце,
да стигна и разпръсна всяка сянка.
Ала лъчите отразиха се в душите -лед,
които в себе си любов не носят.
Но слънце няма как да се погуби.
На бумеранг с лъчите си играе.
То връща ги обратно в ледовете
и с търпение опитва да ги сгрее.
© Христина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Криле на птици
сред синева,
снежен вятър
гони есенни листа.
Високо горе
облаци цъфтят
и гонят сенките
на мрачно минало.
Златни сънища.
,цветни милувки
от слънце изпратени...
Поздрав,Христина!От сърце ти желая хубав ден,далеч от ледовете! -
Ледовете се обречени, Христина! Считай, че са вече победени!
-
Интересно и силно стихотворение!
Поздрав, Христина! -
Оригинално и силно стихотворение с ефектен финал:
"Но слънце няма как да се погуби.
На бумеранг с лъчите си играе.
То връща ги обратно в ледовете
и с търпение опитва да ги сгрее."
Поздравление, Христина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Пожелавам и на вас, слънчеви и усмихнати дни!