Стъпвам боса по мокрия пясък,
вълните докосват ме нежно...
А над мене гларуси със крясък
криле размахват неизбежно.
Морето ме поглежда мълчаливо,
а слънцето доволно се усмихва.
Това море е толкова красиво...
А на вълните шепотът не стихва.
И сякаш чувам ги да ми говорят
като невидими за мен русалки.
Препускат и с морето спорят...
Поисках да съм с тях за малко. ...