1.01.2012 г., 15:25 ч.

Пожелавам (си) 

  Поезия » Друга
2407 0 26

Отваря се небесната врата,

каквото пожелавам, става мое.

Да бъда силна, стожер на света

по пътя си нагоре и нагоре.

Да мога да споделям радостта,

да имам свободата да дарявам

покълналото стръкче доброта,

което в тъмни дни ме озарява.

Очите ми да бъдат хоризонт

за скитащия в търсене на вечност,

ръцете -  заземено сетиво

за всеки кратък полъх на човечност.

За всеки дъх,

от болка задържан,

да имам  блага дума за утеха.

Да мога в себе си да опростя

което смятам, че ми е отнето.

До всеки връх недостижим сега,

да имам воля утре да достигна.

В подножието на светлата страна

да мога свойта сянка да обикна.

Да се превърна в остров обитаем

за давещи се в безнадежност.

Да бъда смела, в пътища незнайни

сърцето ми, когато ме повежда.

И още - искам късче нежно време

с най-топлите ръце да те прегърна.

И дъх от твоя дъх да си поема,

и тихичко в живота да се върна.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??